През 1959 английската кралица Елизабет Втора посещава Канада и каква е изненадата на всички, когато тя се отправя към едно малко селсце близо до Торонто където в съвсем скромна дори бедна къща тя се среща със своята братовчедка - руската принцеса Олга Александровна.
Великата княгиня Олга Александровна е една от малкото оцелели от руското императорско семейство Романови след Октомврийската революция. Тя напуска Русия, живее в Дания, а после отива в Канада. Предпочита простия начин на живот. Рисува много. Масло, акварел. За своя живот тя успява да нарисува над 2000 картини, доходите от продажбата на които и помагат да поддържа семейството си и даже да се занимава с благотворителност.
Великата княгиня Олга Александровна се ражда в Петербург, в Петерхоф в дворецът Котидж в 1882 г. Възпитанието си получава от двора на своя баща Александър III, а след неговата смърт от двора на брат му - Николай II. Нейното раждане е ознаменувано със специална празнична заря не само в Петербург, а и из цяла Русия. По съвет на кралицата на Великобритания, която се явява леля на императора великата княгиня Олга е възпитавана от английската гувернантка Елизавет Франклин. Императорската фамилия по това време се намира под непрекъснатата заплаха от терористични атаки и поради тази причина от съобръжения за безопасност Олга израства в Двореца Гатчински на 40 километра на юг от Санкт - Петербург. Великите княгини били възпитавани в проста и строга обстановка. Те спяли на твърди походни легла, ставали сутрин много рано, миели се със студена вода и закусвали овесена каша.
За първи път Олга излиза извън пределите на двореца Гатчински орез есента на 1888 г за да пътува до Кавказ. На 29 октомври по обратния път в района на малка гара Борки царският влак излиза от релсите. През това време царското семейство е в столовата. Вагонът бива разкъсан, тежкият железен покрив заплашва всички, които са вътре. Императорът лично държи с раменете си покрива на вагона докато неговото семейство не успее да излезе на безопасно място. В катастрофата загиват 21 човека, много биват ранени. Самата императрица Мария Фьодоровна лично се грижи за ранените. Официално причината за аварията е нещастен случай, но има много слухове за заложена на линията бомба.
Великите княгини получават домашно образовние. Добри учители им преподават история, география, руски език, английски, френски, рисуване, пиано и танци. Това са предметите, които са се считали за абсолютно необходими за едно добро образование. Също така още от съвсем ранна въраст княгините биват обучавани в конен спорт и те стават изключително умели ездачки. Императорското семейство е било религиозно и строго е спазвало поста. Празниците великите княгини са прекарвали в двореца Петерхоф, а понякога са гостували и на своята баба в Дания.
Отношенията с майка им били сложни. Но особено топли били отношенията с баща им и с по-малкият им брат Михаил. Те много често прекарвали времето си заедно - разхождали се в горите на Гатчина.
През 1894 година императорът се разболява много тежко и на 20 октомври едва 49 годишен император Александър Трети умира. Малката Олга много тежко преживява загубата.
Великите руски княгиня са били специално представени на така наречения придоворен свят едва когато навършват определена възраст. Така и великата княгиня Олга е трябвало по принцип да бъде представена на света през лятото на 1899 г, но заради смърта на брат си Георги Александрович, премиерата на княгинята се отлага с година. Олга има негативни спомени от това събитие. Години по-късно тя признава пред своя официален биограф Ян Ворес следното
В 1901 году Олга е назначена за почетен командир на 12 Ахтирски хусарски полк.
27 юли 1901 година в Гатчинската църква се състои нейното бракосъчетание с принц Петър Александрович, херцог Олденбургски, който е по-голям от нея с 14 години ( Олга през това време е на 19 години ). Дом на двамата съпрузи става имението на Барятински, Петър и Олга са трети братовчеди - те имат общи прадеди - руският император Павел Първи и руският император Николай Първи.
Тук може да кажем , че държавният секретар на Русия Александър Половцов се оказва забележително прав. За всичките 15 години брак с принц Олденбургски великата княгиня остава девствена.
"Ние преживяхме цели 15 години под един покрив, но така и никога не стахме мъж и жена" - пише в своите спомени Олга Александровна. Существува мнение, че вдовицата императрица съвсем преднамерено дава дъщеря си на Петър Олденбургски, който е известен със своята хомосексуалност изцяло от егоистични съобържения. Загубила мъжа си императрицата не искала да се лиши от вниманието и грижите на своята дъщеря.
От 1904 до 1906 година херцогът Петър Олденбургски служи в Царското село,в дворцовия комплекс на юг от Санкт Петербург. В Царското село Олга се сближава с император Николай и с неговото семейство. Олга цени своите отношения с императорските дъщери. Особено силна е дружбата и с Анастасия Романова, Тя се запознава и с Распутин, но не го признава, въпреки, че се стреми да не показва открито своята неприязън към него.
В 1906 година за съпрузите бива отделено имението Олгино близо до Рамони ( Воронежка област ).
В ход е Руско-японската война и недоволството на населението от политическия курс предизвиква непрекъснати вълнения и изстъпления. На 6 януари 1905 година по време на празнуването на Рождество Христово се изстрелва боен артилерийски снаряд към Зимния дворец. Снаряда пада в прозорците и стъклата се посипват по свитата на императора и по самата Олга, която също е там заедно със своята майка. Три дни по-късно започва т.нар. Кърваво въстание в което загиват 1000 човека. Месец по-късно бива убит чичото на Олга - великият княз Сергей Александрович. В цялата страна избухват безпорядъци, включително и в руският флот.
Постоянните народни вълнения, бягството на великия княз Михаил заради морганитична свадба и собствения и неудачен брак почват да оказват въздействие върху здравето на Олга Александровна.
През 1915 година тя се разделя със своя съпруг като за причина изтъква неконсумацията на брака. 27 август 1916 година император Николай Втори утвърждава определението на Светия синод и признава бракът и с принц Олденбургски за разтрогнат.
В Гатчина Олга се запознава с офицера от Кирасирския полк Николай Куликов, който на 4 ноември 1916 става нейн съпруг и остава такъв до края на живота си. През август 1917 им се ражда син Тихон.
По време на Първата Световна Война княгинята става милосърдна сестра и нееднократно помага на действащата армия.
Вътрешните противоречия и икономическите трудности все повече се усилват и като следствие растат и революционните настроения. След като император Николай Втори се отказва от престола през 1917 години императорската фамилия, включително самият император и неговите най-близки роднини попадат под домашен арест. Вдовицата императрица, великият княз Александър и великата княгиня Олга успяват да се доберат до Крим при Ксения Александровна. Там те живеят в имението Александрия, което е на около 12 километра от Ялта. Тук в това имение се ражда първият син на Олга. Наричат го с обикновеното руско име Тихон , тъй като децата на Олга Александровна поради това не принадлежат към императорското семейство, поради фактът, че тя избира за свой втори съпруг обикновен руски офицер, а не особа с кралски произход.
Романови са изолирани от света и на практика те нищо не знаят за съдбата на императора. А съдбата на императорското семейство е тежка. Временното правителство на Керенски изпраща императора и неговото семейство в Тоболск, Сибир. През февруари 1918 голяма част от императорското семейство отиват в Дюлбер. Олга Александровна решава да остане заедно със съпруга си в Ай Тодор. Революционният съвет в Ялта осъжда на смърт цялото императорско семейство, но изпълнението на присъдата се отлага защото има съперничества между различните революционни съвети.
През април 1918 года Централните държави влизат в Крим и революционната стража се сменя с германска. А през ноември 1918 година след капитулация в Първата Световна война германската войска напуска Крим. Територията временно преминава под контрол на т.нар. бели войски - руски войски, останали лоялни към императора. Така императорското семейство, което се намира в Крим в момента получава възможност да напусне Русия. Вдовицата на император Александър, майка на Олга се качва на британския кораб Малборо и напуска Русия. През това време император Николай Втори вече е убит от болшевиките в Екатерининбург, Урал заедно с цялото си семейство.
Самата велика княгиня Олга Александровна заедно със съпруга си отказват да напуснат Русия. Те заминават за Кавказ, който е във властта на "белите" войски, които подкрепят монархията. Там в Кавказ през 1919 година се ражда тяхното второ дете - отново син , който те наричат Гурий в чест на загинал руски "бял" офицер.
От Кубан семейството на Олга Александровна заминава за Ростов на Дон, а след това се отправя към Константинопол, Белград и Виена. В 1920 те вече са в Дания. Там те живеят в двореца Амалиенбург заедно с императрицата вдовица Мария Фюдоровна. През 1928 година след смъртта на своята майка - императрица, семейството на великата княгиня си купува дом в Болеруп на 24 км от Копенхаген.
По късно обаче Съветският съюз предявява на Дания протестна нота свързана с това, че великата княгиня Олга Александровна помага от чужбина на руснаци, които са врагове на народа. И така през 1948 година спасявайки се от преследванията на Сталин Олга Александровна заедно със своето семейство емигрира в Канада, където тя се заселва в малко канадско селце Куксвил, близко до Торонто. В Канада тя живее под името на съпруга си като Олга Александровна Куликова, като продължава да спазва руските традици и да празнува всички православни празници. През 1959 година тя се среща с кралица Елизабет Втора, която е внучка на нейния братовчед . До този момент никой от нейните съседи в Канада дори не подозира, че съвсем в близост до тях живее истинска руска принцеса и че приятната съседка, която рисува и се грижи за градината си всъщност е една от великите руски княгини от рода на Романови - толкова скромен и обикновен живот води великата княгиня.
През целия си изпълнен с не малко премеждия живот Олга Александровна не спира да рисува. Тя остава над 2000 свои картини , които днес са достойна част от колекциите на световни музеи и частни колекционери. Започвайки да рисува като част от процеса на неизбежното императорско обучение тя продължава своите занимания цял живот. Рисуването е и неин основен източник на доход с който тя съумява да издържа своето семейство. Изложби на нейните картини се откриват в Дания, Париж, Лондон, Берлин, а след 1992 година и в Русия. Картините на Олга Алексадровна са ведри и светли, изпълнени с оптимизъм, любов и красота.
Умира през 1960 година на 78 години, 2 години след своя съпруг. На службата в православната църква в Торонто присъстват като почетен караул офицерите от 12 хусарски полк, точно този полк на който през 1901 тя става почетен командир.
А сега ще ви разкажем малко повече за творческия път на великата княгиня Олга Александровна.
Ранните акварели на Олга Александровна отразяват живота на Романови в Гатчинския и Александровския дворец - на тях са изобразени сцени от парадните зали и от домашните покои на императорското семейство. Великата княгиня обичала да рисува натюрморти изобразяващи празничната маса в дни като Рождество и Великден. Картички с репродукции на нейните акварели се пускали в големи тиражи в дореволюционното време в Русия.
В началото на 1900 години Олга Александровна организира в двореца изложба на млади художници. Спечелените от продажбата на картините и акварелите пари отивали за благотворителност. Великата княгиня покровителствала Императорското общество на руските акварелисти и създаденото на негова основа общество Куинджи. В годините на Първата Световна Война Олга Александровна със свои собствени средства открива Първата Евгениевска Болница в която работи като милосърдна сестра. Но дори и на фронта великата княгиня не спира да рисува - в нейните акварели са запечатани сцени от болницата и портрети на офицери.
С особена лиричност са изпълнени рисунките на великата княгиня, изобразяващи нейните малки синове.
В Арт Студио Леонардо рисуваме репродукция на прекрасната картина "Зима" на великата княгиня Олга Александровна в нашето ателие "Избрани моменти от история на изкуството", което се провежда всяка седмица в сряда. Не пропускайте да си направите своя абонамент и да вземете своята карта за рисуване в Арт Студио Леонардо !
Няма коментари:
Публикуване на коментар