Съединението на Северна и Южна България на знаменателната дата
6 септември 1885 година е пример за гордост без аналог в новата ни история. Пример, в който народ, политици и армия са едно, и заедно дръзват на революционна стъпка срещу Берлинския договор на Великите сили.Това възхитително единение и патриотизъм са родили мъдрия израз "Съединението прави силата", изписани на сградата на българския парламент.
Какво се е променило след паметната дата на Съединението? - Три картини казват повече от думите и будят сериозен размисъл за историята, за политиката, и за нас българите като народ.
Първа е великолепната литография на Николай Павлович "Съединението", която има и своя аналог в прекрасна картина с маслени бои върху платно.
Николай Павлович е роден е през 1835г. в Свищов и е български художник живописец, сценограф, график, художествен критик и театрален деец.
Той представя Съединението чрез една великолепна литография („Обединена България“), която ще разгледаме малко по-късно, защото преди нея той създава друга такава, която изобразява самото възникване на въпроса за съединение:
В първите години след Освобождението Павлович рисува с масло върху платно композицията „България, Тракия и Македония, разделени от Берлинския конгрес в 1878 г.”. Алегоричната картина е наричана още „Разделена България”. През 1881 г. тя е тиражирана като литография. Отпечатана е на 1 юли в Свищовската литография на Д. М. Дробняк.
„Разделена България” акцентира върху главната идея чрез образите на три жени. Главната е тази посредата, която олицетворява Княжество България. Тя е освободена и носи царски дрехи, които символизират власт. В едната си ръка държи високо вдигнат меч, изобразяващ победата, а в другата – българския трибагреник. Високо – върху главата ѝ е поставена корона, а ниско – под краката ѝ е знамето на победените турци.
Жената, която е вляво, олицетворява Тракия (Източна Румелия). Тя е тръгнала по пътя на Княжество България, но все още усеща терора на поробителя. Вдигнала е призивно ръка, търсейки помощ и искайки пълната свобода. Подпряла се е на меч и на щит, върху който е изобразен лъвът.
Третата жена е в най-отдалечен план. Облечена е в черни траурни дрехи със забрадка, носи веригите на робството, и отчаяно е наведена ниско долу. Тя символизира Македония, чийто земи все още са под османско владичество. Около нея властва разрухата, а над главата ѝ се вее знамето на поробителя.
Прави впечатление градацията в литографията на Николай Павлович – „Разделена България”. Започваме от гордо освободената жена, преминаваме през тази, която се е запътила към нейната съдба и завършваме с началното положение (от което първите две са се измъкнали), което е изпълнено с болка и тъга. Произведението е изключително въздействащо и представя реалната ситуация по онова време.
След приключване на Сръбско-българската война през 1885 г. Николай Павлович отново рисува алегорична политическа картина, позната ни пак в два варианта – живопис с масло и литография. Втората е тиражирана в 1886 г., като е отпечатана в Държавната печатница в София. Композицията е наречена „Съединението на Северна и Южна България в 1885 г.”. Отново за краткост идва и наименованието й „Съединена”, някъде и „Обединена България”.
Главните образи са вече познатите три жени. Посланието обаче е различно. Княжество България е прегърнала Източна Румелия, която вече също носи корона. И двете са с царски одежди, и двете държат меч и щит, демонстрирайки готовността си да бранят постигнатото. Под тях е друго знаме – сръбското, което символизира разгромната победа на България над Сърбия. Издигнат е и венецът, а около него има ленти, върху които са изписани места, на които са се водили ключови сражения. Лъвът остава там, като продължава да издава мощен рев.
А Македония е все така преклонена някъде там отзад. Главата ѝ отново е сведена, а знамето все така злокобно се вее над нея. Македония остава неосвободена. Но това е временно, защото всички знаем развитието на историята.
Съединението е дързък акт, но той за жалост е зависим от признаването си от същите тези Велики сили, чиито интереси засяга. Нито една европейска държава не застава на наша страна, за да го одобри с категорична подкрепа. Недоволна е и Русия - нашата освободителка - Съединението е обявено без знанието и съгласието й. Това отношение на Русия пък провокира Англия да ни даде едно рамо, за да разклати руското присъствие в България. Европейските правителства решават, че българският въпрос трябва да се обсъди на посланическа конференция в Цариград.
Българското правителство, в лицето на Петко Каравелов прави всичко възможно да укрепи процеса на обединение, но в това време Сърбия обявява война на България. Крал Милан нахлува с войската си у нас. Сръбското настъпление продължава само пет дни - толкова, колкото са необходими на българските части да се изтеглят от Южна България, за да пристигнат на западния фронт. Решителният ден на войната е 7 ноември 1885 г. при Сливница, където българските войски разбиват сръбските дивизии. В следващата седмица българската армия минава в настъпление по целия фронт. Сърбия е принудена да признае поражението си и да подпише мирен договор с България.
Ярослав Вешин "На нож"
В тридневните боеве край Сливница загиват 1800 български воини и решават войната - България побеждава.
С победата си при Сливница българите практически защитават Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Тази величава победа е увековечена от художника Ярослав Вешин в картината му "На нож" , както и в стиховете на народния поет Иван Вазов:
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
