Жан Батист Камий Коро 1861. Орфей извежда Евридика от царството на мъртвите. Масло върху платно.
112,7 × 137,2 см.
Френският пейзажист Жан Батист Камил Коро е известен
с приглушената си палитра
и хармония на тоновете.
Той е смятан за майстор на сивите тонове,
и земните нюанси перфектно
отговарят на неговите предпочитания.
Но в обикновения ни живот това се случва рядко. Ежедневието намалява използването на зрението свеждайки го до практически функции, които не включват съзерцаването на красотата. Ние „виждаме“ с думи, бързо индентифицирайки и поставяйки етикет на нещата около нас: това е маса, това е чанта, това е ръка и в процеса опростяваме и намаляваме сложната визуална реалност. Неусетно сме станали зависими от способността за бързо усвояване и анализ на голям обем информация. По средата на забързания ден е трудно да си спомним, че нещата в полезрението не просто чакат да бъдат разпознати и използвани по предназначение. Всички те са уникално разположени в пространството, осветени и съществуват в своята реалност. Само когато възприемате нещо не с цел практическо приложение, само тогава то може да бъде отнесено към областта на изкуството. Как да виждате нещата не само като полезни предмети и как да намерите неочаквана красота в най-обикновените неща?
Отговорът звучи просто.
Трябва наистина да гледате.
Пиер Пувис де Шаван е ученик на Юджийн
Делакруа на широк
подход и на простота на сюжета.
Неговите превъплъщенията го направиха пионер
на модерната живопис. Плоските
обемни форми в неговите произведения доминират светлосянката, малките форми
той групира в големи форми,
и създава грандиозни композиции.
Художниците се фокусират върху обекта дълго време, като му отдават цялото си внимание.
Така обектът се придвижва за тях от фон на преден план. Внимателното наблюдение, разбира се, не е достатъчно - художникът се нуждае и от практика за да има свежо възприятие.
Определение за общата форма.
Изучаването на тона (черен, бял и сив) е важна първа стъпка в разбирането на изкуството.
Художникът започва да възприема обектите като комбинация от тонални форми и след това ги групира и сортира. Препоръчвам да присвивате очи по-често и да поглеждате света от под затворени клепачи (това помага да се намали количеството информация, преминаваща през очите), за да се опрости видяното.
Ако присвивате очи, обектите изглеждат плоски, интензитетът на цвета намалява и се появяват абстрактни тонални форми.
Френският художник и писател Андре Лот отбелязва: „Всеки предмет, ако забравите за секунда всичко, което знаете за неговата форма, цвят и съдържание, се превръща в източник на неочаквани идеи, а екстазът от тяхното въплъщение дава на поетичното въображение на зрителя трамплин за напълно ново възприятие.“
Това е като да погледнете в облаците: ако се опитате да видите обекта по нов начин, можете да получите невероятни резултати. Способността за опростяване на обекта до композиция от обобщени тонални форми отличава опитния художник от любителя.
Считам този етап за поезията на живописта, защото целта е да се създаде богат емоционален израз, използвайки ограничени средства (форми вместо думи). Тоналните форми се превръщат в композиционна котва на произведението на изкуството. Картината в процеса на създаване обраства с множество нюанси и информация, но впечатлението от нея се полага още от самото начало.
Тоналната схема (което е една абстрактна интерпретация на светлосянката) издига образа на даден предмет от простото излагане на факта на неговото съществуване до обмислянето на най-важните задачи на изкуството. Това е художественото възприятие, което ви позволява да уловите самата същност на природата в нейното визуално въплъщение, скрито зад безброй детайли. По-нататък ще обсъдим един по-задълбочен подход към тази важна тема.
Целта на художественото образование е да се научите да бъдете благодарни на всичко, което виждате наоколо.
Това се отразява на възприятието и следователно на творческия подход.
Умишлено разделяйки процеса на етапи на изучаване на формата, линията, тона и цвета, ние изучаваме художественото възприятие за света - като негови гости, а не като негови собственици.
Защото все пак ние не сме собственици на този свят, ние сме само гости.
Практикуваме да виждаме обекти в абстрактно измерение, за удоволствие и когато изображението попадне върху ретината, вече от нас да не се изисква да класифицираме обекта.
С това ново възприятие ще можете да се чудите на света и да замените илюзията за познаване на нещата с разбиране за тяхната същност.
Поезията на живописта.
Веднъж посетих урок по поезия, а след това прекарах няколко часа на плажа, опитвайки се да изразя мислите си с думи. Исках да филтрирам тънкостите на значенията и емоциите и да ги въплътя в няколко реда. Усърдно размишлявах над стихотворението си през следващите няколко дни: "Не, не сиво, а гълъбово ... не, пепелта изглежда по-добре ... или може би не си струва ...". Бях много съсредоточена, опитвайки се да премахна всичко излишно. Използвах думи без ограничения, но сега трябваше да се отърва от черупките.
Когато търсите начини да нарисувате историята си, имате нужда от съсредоточеност и внимателен подбор, за да изразите точно това, което искате.
Красиво подредените тонални форми са вид визуална поезия.
В големите произведения малките форми се комбинират в колкото е възможно по-големи. Ксилографията е най-чистата форма на поезия в изобразителното изкуство.
Ксилографията е техника в изобразителното изкуство, вид резба или гравюра върху дърво, която възниква в Китай около 1 век. Първата част на думата идва от гръцкото xylon – отсечено дърво (ксило- при сложни думи сочи връзка с дървесината като материал).Техниката е усъвършенствана от Hu Zhengyan (1584-1674). При нея се ползва крушово дърво, срязано по жилата и добре шлайфано. Използва се остър инструмент – длето, с който се гравира релеф, запълван по-късно с мастило с цел да се отпечата върху хартия, като се отпечатва само от едната страна на листа. Релефният образ е негативен, за да се получи позитивен отпечатък. При многоцветната ксилография за тази цел се изготвят отделни гравюри върху дърво за всеки цвят. Първата книга в света, отпечатана по този метод, датира от 1633 г. Албрехт Дюрер, Анри Лоранс, Жоан Миро, Бернар Лоржу и др. са сред творците, ползвали тази техника. Ксилографията е любима техника и на Мориц Корнелис Ешер.
Елегантните и графични щампи са отлични примери за простото редуване на тъмни и светли тонове. Но материалът се нуждае от художник, който подобно на поета ще може да работи в дадената рамка. Много художници от миналото, от Рембранд до Гоя, Тулуз-Лотрек и Дега, също са били умели "печатари". Това им дава възможност да използват техниките за работа с един материал за друг материал. Естествените ограничения на печатната графика свеждат техниката до минимум. Художниците, обучени в печатна графика, знаеха как да създават великото с най-малки средства - пример Албрехт Дюрер. Благодарение на разбирането на тези принципи, техните картини притежават размах и могат да бъдат възприети извън времето. В ксилографията всеки цвят се нанася отделно, в един слой. Слоевете са хомогенни. В ксилографията е невъзможно да се използва chiaroscuro, висококонтрастно възпроизвеждане на светлосянката, което винаги е привличало западните художници.
Chiaroscuro (светлосянката ) е средство в изобразителното изкуство, фотографията и киното, за създаване на илюзия за обем и пластичност, в иначе двуизмерна повърхност.
В ксилографията плоските форми пренасят целия сюжет. Тази поезия на формите се нарича нотан (от японски контраст на светло и тъмно). Основният източник на красота е елегантната простота. Идеята, че декоративните форми могат да образуват композиция в плоскостта на картина, е вдъхновявала някои художници от 19-ти век, които са се увличали от зараждащата се естетика на модернизма. Хармонията на тоналните форми присъства в живописта от векове, но именно Джеймс Уистлър, Уилям Никълсън и Едуард Мане я довеждат до концепция и я извеждат на преден план в своите творби. Тези форми могат да се считат за вид конструкция ( скеле ), което носи върху себе си малките елементи на картината. В големите произведения на изкуството конструкцията винаги е там, макар и прикрита. И много съвременни художници поставят конструкцията (скелето ) на публично изложение.
Работа с тонални форми. Задача за изпълнение.
Повечето успешни картини са базирани на много проста тонална композиция. Процесът на създаване на привлекателно произведение на изкуството с помощта на няколко тонални форми е логична игра, при която всеки ход влияе на резултата. Винаги се питайте: „Как да опиша сюжета, като използвам възможно най-малко тонални форми?“ Обикновено най-доброто решение е методът на опита и грешката. Този проект може да бъде направен с всякакъв материал, като например с гваш, акрил или масло. Но възможността за смесване и добавяне на тонове се превръща в неустоимо изкушение (поне за мен). За да направя урока продуктивен, препоръчвам да изрежете тонирана хартия в желаната форма с макетно ножче. Може и сами да си направите тонирани листа - черен, бял, светлосив, сив.
ИЗБОР НА СЮЖЕТ
Изберете подходящ обект, не твърде подробен и ярък. Кари Уилямс е решила да използва шедьовъра на Уилям Кендъл, но вие можете да направите натюрморт - ваза с цветя, интериор - вашият дом или пейзаж - морски, полски какъвто решите вие. Основното тук е, че светлината, сянката и второстепенните форми трябва да съответстват на замисъла на оригиналното изображение.
Беатрис. 1906. Масло върху платно.
76,2 × 63,6 см.
художник Уилям Сърджънт Кендъл, ученик на Томас
Акинс, често рисувал жена си
и децата си.
Това е една проста композиция,
почти абстрактна, следователно е
лесна за тонално
упражнение
ИЗПОЛЗВАМЕ САМО 4 ТОНА
Примерът показва как Кери Уилямс обобщава тоновете в големи форми, които тя изразява с три нюанса сива тонирана хартия и един бял. За да засили ефекта, Кери Уилямс ги постави наблизо.
ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ИЗОБРАЖЕНИЯ
Изрежете желаните форми от четирите избрани листа и изложете опростена версия на изображението. Една и съща тонална форма може да изглежда както тъмна, така и светла в зависимост от това какво я заобикаля. Всичко е в сравнението. Например, в работата на Кери Уилямс лицето на майката, ръката на детето и стената са с един и същи тон. В първите два случая изглежда по-тъмно до белите дрехи. А на третия, сравнено с черно, изглежда по-светло - а всъщност е един и същи цвят. Както при хайку поезията, компресирането на обемното съдържание в сбито изявление прави силно впечатление.
Хайку е най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5 – 7 – 5 срички, то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуицията. В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. Притежава чистотата, завършеността и дори празнотата на една музикална нота. Занимавайки се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието – падащо листо, сняг, муха – хайку ни насочва към дълбочинно възприемане живота на нещата. В стиховете обикновено има някакъв насочващ към сезона образ или дума. Според Ролан Барт краткостта на хайку не е формална; хайку е кратко събитие, изразено в точна и непосредствена форма. Хайку не е изразът, а съществуването на нещо.
Пробвайте обезателно тази задача.
1. Направете си 4 тонални листа. Може да оцветите 4 листа хартия с акрил, с темпера или гваш. Само 4 тона - черен, бял, светлосив и сив.
2. Изберете си сюжет за пресъздаване - може да е произведение на изкуството, може да е съставен от вас натюрморт - ваза с цветя, или красив пейзаж от снимка.
3. Направете вашата творба като изрязвате форми от 4 -те листа в тон - черно, бяло, светлосиво и сиво и ги лепите върху друг лист, който е вашата основа. Трябва да направите вашата картина само по този начин с тези 4 тона - бял, светлосив, сив, черен.
Препоръчвам рязане и лепене. защото само така наистина ще са 4 тона, ако рисувате ще се увлечете в нюанси и ще станат много повече тонове. А целта е да видим как само с 4 тона може да се направи картина.
4. Не се ограничавайте с един сюжет. Направете колкото искате.
5. Снимайте и ми изпратете резултатите.
Очаквам с нетърпение!
Mоже със съобщение до фейсбук страницата на студиото или до мейла - artstudioleonardo@abv.bg
Работейки върху композицията, художникът прекарва много време да премества обектите, да добавя тонални петна и акценти към изображението, за да създаде плавен маршрут за насочване на погледа и баланса.
Редуването на изразителни елементи е ключът към създаването на композиция. Малките елементи могат да повлияят на баланса на големите.
Точно както дори слабият шум в библиотеката привлича преувеличено внимание, така и мъничко петно на тона в снимка, например тъмно на светло платно, може да отвлече вниманието от голямото.
Подредбата на обектите, цветовете и разпределението на тоновете са продиктувани от композицията.
Необходимо е композицията да е цялостна, ако искате вашата картина да се помни. Основната цел е баланс. Той създава хармония - единството на части, където никоя от тях не е излишна и никоя не може да бъде преместена, без да се нарушава цялото. Хармонията е различна от симетрията, в която има предвидимост и повторение. Максимална хармония се постига, ако елементите на картината са неочаквани по някакъв начин и създават динамика. Забележка: мащабът до изображението отразява тоналната схема на композицията.
За разлика от естетиката на викторианската епоха, пълна с незначителни детайли, японците, с любовта си към природата и акцента върху чистите, абстрактни форми, се превърнаха в отличен източник на вдъхновение за много художници от началото на ХХ век.
Гризайл.
Времето, прекарано в работа по тона, винаги е оправдано. Образната (предметна) живопис дължи много на тона: ако преведете цветното възпроизвеждане в черно и бяло, основното впечатление от него ще остане непроменено.
Други основни компоненти на живописта са рисунка, композиция и цвят. Не случайно който иска да изучи изобразителното изкуство първо учи основите на рисуването - което Жан-Огюст-Доминик Енгър нарича "честност на изкуството" - и едва след това преминава към композиция, а по-късно вече и към цвят. Така художникът се научава да разбират ролята на всеки етап от работата върху живописната картина и може самостоятелно да идентифицират слабостите в нея и да ги коригира.
Гризайлът е важна част от обучението за визуално възприятие, което впоследствие ще стане част от живописната картина, като първи слой (това е т.нар подмалевка или подготовка - първи слой ).
Гризайлът, разбира се, може да бъде напълно самостоятелна и пълноценна живописна творба.
Ярък пример за такъв гризайл е най-значимият шедьовър на световната живопис на 20 век "Герника" на Пабло Пикасо.
„Герника“ е името на световноизвестно живописно платно на художника Пабло Пикасо, нарисувано през май 1937 г. по поръчка на правителството на Испанската република за испанския павилион на Световното изложение в Париж същата година.
Като приема да изпълни поръчката, в първите дни на 1937 г. Пикасо я свързва с темата „Художникът и ателието му“. Скоро обаче, научавайки за унищожителните бомбардировки над мирното и малко баско градче Герника, той изоставя първоначалната тема. Невъзможно му е да остане ням, имайки в ръцете си този „боен инструмент“ – живописта.
Пикасо започва "Герника "на Първи май, ден – символ на световната работническа класа. На този ден рисува първите 6 ескиза, които поставят началото на произведението.
Платното представлява виждането на Пикасо за бомбардировката от 26 април 1937 година Герника, което германските съюзници на Франко в Гражданската война сриват със земята. В Герника художникът резюмира и синтезира целия си дотогавашен опит – от реализма, през „синия“ и „розовия“ период, поуките от кубизма, до експресионизма, плоската рисунка и сюрреализма. Картината е представител именно на кубизма и е нарисувана в черно-бяло с маслени бои. Ако само по тия достойнства оценяваме картината, произведението пак би било считано за най-значимото на миналия век. „Герника е първата историческа картина, рисувана от хора, които правят собствената си история и осъзнават това. Една картина – огледало на света на ужасите и варварщината, от които хората трябва да се избавят“ казва Пиер Декс. Висока е 3,5 метра и е дълга 7,8 метра (349 × 776 cm). Тя показва страданието на хора и животни, разрушени сгради без да показва непосредствената причина за това. Но от картината лъхат хаосът и насилието на войната и тя се превръща в символ на мира и антивоенните движения.
Като правило, гризайлът е само един или два цвята, често бял-кафяв или черно-бял. Вариант на палитрата на този вид изкуство е и т.нар сепия.
Със сепия са рисували главно художниците от 18 век. Модерните майстори използват всякакъв цвят и сянка, способни да предадат идеята на автора в гризайл. Например, може да се работи с лилав, сив или кафяв цвят.
Тонът в картината е важен едновременно и при две и при три измерения. В равнината ( двумерното пространство ) той влияе върху относителното положение на големите форми.
Тонът създава декоративно украшение от светло и тъмно, което контролира посоката на погледа на зрителя.
В обема (три измерения) тонът описва триизмерната форма на обекта и ориентацията му в пространството на картината. Случайната светлина, описваща нейната повърхност, ви позволява да определите ъгъла, местоположението спрямо източника на светлина, релефа и текстурата.
За да изучите как пада светлината върху даден обект, трябва да се потопите в света на малките форми, езикът на който се състои от половин тонове ( полутонове ), които полутонове разкриват естеството на обекта.
Светлината е първична и не трябва да забравяме, че светлината е не по-малко важна от самия обект. Светлината е също толкова необходимо за красотата в изкуството, колкото и за раждането на живота.
Плоските тонални и триизмерни форми дават на художника пълна гама от изразителни средства. Силната тонална композиция и подробно описание на обекта са също толкова важни.
Тук ще се научиме да разбираме различните аспекти на тона, като ще работиме върху серия от упражнения. Ще започнеме с равнинни скици, направени според оригинала или репродукции на шедьовър, или скици от природата, ще рисуваме натюрморти или скици на човешки фигури.
-продължението следва-
Няма коментари:
Публикуване на коментар